Вторник, 29 септември 2020
  • Братоев и Борисов RSS
  • Братоев и Борисов във Facebook
  • Братоев и Борисов в Twitter
  • Братоев и Борисов в Google+

Глава трета.
ВЪТРЕШНИ ПРЕВОЗИ
Раздел I.
Превоз на пътници по автобусни линии (Загл. изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни и общински.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Републиканската транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) Областните транспортни схеми включват автобусните линии, обслужващи две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато маршрутът на линия от областните транспортни схеми съвпада с маршрута на линия от републиканската транспортна схема в две или повече спирки, между часовете на тръгване от тези спирки трябва да има интервал.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г.) Интервалите между часовете на тръгване по ал. 6 и интервалите между часовете на тръгване по линиите от републиканската транспортна схема, които са от едно и също направление, се определят с наредбата по чл. 18.
Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) Превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозите по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), когато възложителят предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Не се допуска възлагане на поръчки при условията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените спирки.
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:
1. категориите на автогарите;
2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал. 1.
Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.
(4) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране на автогарите.

Раздел II.
Специализирани и случайни автобусни превози. Таксиметрови превози на пътници

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Случайните автобусни превози се извършват след разрешение от дирекциите „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал. 1.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(2) (В сила от 01.01.2012 г.) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(3) (В сила от 01.01.2012 г.) Удостоверението по ал. 2 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.
Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) При извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка на деца и/или ученици възложителят на превоза, съответно организаторът му, предприемат мерки за осигуряване на безопасното им качване и слизане от превозното средство.
Чл. 24. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г.) (*) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Изискванията към водачите на леки таксиметрови автомобили се определят с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на:
1. заявление от превозвача;
2. удостоверение за регистрация;
3. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) копия от удостоверенията за обществен превоз на пътници, издадени на автомобилите, с които превозвачът кандидатства;
5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) удостоверение, че данъчно задълженото лице няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по законов ред.
(3) Общинският съвет определя срока на валидност на разрешението по ал. 1, който е еднакъв за всички превозвачи и не може да бъде по-кратък от 12 месеца.
(4) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г.) Общинските съвети определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община, където е издадено разрешението по ал. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011 г.) Цените по ал. 5 се актуализират най-малко веднъж годишно.
Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите.
Чл. 24в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Условията и редът за извършване на превоз на трудноподвижни лица със специални превозни средства се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Раздел III.
Превози с атракционна цел (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)

Чл. 24г. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите им на движение с утвърдената транспортна схема и с изискванията за безопасност за движение по пътищата.

Глава четвърта.
МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ
Раздел I.
Достъп на български превозвачи до международен превоз на товари и на чуждестранни превозвачи до превоз на товари на българска територия

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Международен превоз на товари може да се извършва от:
1. (доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна;
2. (доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) лица по чл. 12б, ал. 1, които притежават разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на лиценза и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.
Чл. 27. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България ако имат лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, или ако имат издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове. Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.
(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Не се допускат превози на товари от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България, освен когато това е разрешено съгласно международни договори, по които Република България е страна, или когато тези превози се извършват от превозвачи, регистрирани в държави – членки на Европейския съюз, които са отворили своя национален пазар за такива превози за българските превозвачи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.

Раздел II.
Достъп на български превозвачи до международни превози на пътници и на чуждестранни превозвачи до превоз на пътници на територията на Република България

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на лицензите и разрешителните, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 29б. (1) (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., предишен текст на чл. 29б, изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, както и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици, осъществявани с моторни превозни средства с българска регистрация, се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Превозите по ал. 2 се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Удостоверението по ал. 3 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.
Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разрешително в съответствие с двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.
(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.
Чл. 33. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България с лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, и без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.
Чл. 34. (1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал. 1, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Глава пета.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕВОЗ
Раздел I.
Договор за превоз на пътници

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 – ДВ, бр. 42 от 2007 г.) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г.) С договора за извършване на случаен превоз на деца или ученици превозвачът се задължава да извършва превоза само през светлата част на денонощието.
Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава:
1. индивидуален или колективен билет – при превоз по автобусни линии;
2. фактура – при случайни превози;
3. карти за специализиран превоз – при специализиран превоз.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Превозвачът задължително издава багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Багажната разписка установява принадлежността на багажа към пътника.
(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.
Чл. 38. Билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното.
Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За превози се използват билети по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите, отпечатани съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (приета с ПМС № 289 от 1994 г., обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.) или от фискални устройства по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; доп., бр. 7 от 2007 г.).
(2) Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Допуска се след отпечатването на билета да бъде извършено отбелязване върху него чрез полагане на печат, съдържащ необходимата информация.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача и имената на пътника.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Когато багажната разписка е комбинирана с билет, който не е поименен, тя трябва да съдържа имената на пътника.
Чл. 40. В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.
Чл. 41. (1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.

Раздел II.
Отговорност на превозвача по договора за превоз на пътници

Чл. 42. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.
Чл. 43. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).
Чл. 44. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.
Чл. 45. (1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.
(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 1000 лв. на багажна единица.
Чл. 46. (1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.
(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.
(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.
Чл. 47. Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.
Чл. 48. В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.

Раздел III.
Договор за превоз на товари

Чл. 49. С договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.
Чл. 50. (1) Договорът за превоз се установява с товарителница.
(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Чл. 51. (1) Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.
(2) Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.
Чл. 52. (1) Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от органите за държавен здравен контрол, митническите и други органи за този превоз.
Чл. 53. (1) Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:
1. мястото и датата на съставянето;
2. името и адреса на изпращача;
3. името и адреса на превозвача;
4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;
5. името и адреса на получателя;
6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари – тяхното общоприето наименование;
7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;
8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;
9. превозната цена, допълнителните разходи, митническите сборове и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;
10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;
11. при необходимост – данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.
(2) Страните могат да вписват в товарителницата и други данни.
Чл. 54. Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.
Чл. 55. Когато по искане на изпращача превозвачът впише в товарителницата посочените в предходните членове данни, счита се, че той действа от името на изпращача до доказване на противното.
Чл. 56. (1) (Предишен текст на чл. 56 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя).
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Чл. 57. Натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго.
Чл. 58. Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.
Чл. 59. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:
1. точността на данните в товарителницата;
2. видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 60. (1) Превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.
(2) При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.
(3) Когато превозвачът не разполага със средства да провери данните, той вписва в товарителницата възраженията си, включително и по видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 61. Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.
Чл. 62. Специалните приспособления по автомобила при превоз на товари с особени изисквания поради естеството (вида), размерите и теглото на товара са за сметка на изпращача.
Чл. 63. Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.
Чл. 64. Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.
Чл. 65. След пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис.

Раздел IV.
Отговорност при договор за превоз на товари

Чл. 66. Изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.
Чл. 67. Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.
Чл. 68. (1) Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила).
(2) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.
(3) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача.
Чл. 69. Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.
Чл. 70. (1) Счита се, без да са необходими други доказателства, че товарът е изгубен, когато той не бъде доставен в срок тридесет дни след изтичане на уговорения срок или в случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз от превозвача.
(2) След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) Превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.
(2) Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.
(3) Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.
Чл. 72. (1) Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му.
(2) Обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

Раздел V.
Рекламации и искове при договори за превоз на товари и пътници

Чл. 73. (1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.
(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.
Чл. 74. Право да предявява рекламация има:
1. при превозите на товари – изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;
2. при превоз на багажи – предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;
3. във всички останали случаи – предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.
Чл. 75. Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.
Чл. 76. Исковете по чл. 75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото й отхвърляне или частичното й приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Страници: 1 2 3 4

Коментарите са спрени.