Вторник, 29 септември 2020
  • Братоев и Борисов RSS
  • Братоев и Борисов във Facebook
  • Братоев и Борисов в Twitter
  • Братоев и Борисов в Google+

Глава девета.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ (НОВА – ДВ, БР. 99 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 12.12.2003 Г.)

Чл. 106. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) (1) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозваните опасни товари са забранени за превоз;
2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;
3. превозното средство не е предназначено за товара, който превозва;
4. се извършва превоз в контейнер с конструкция, която не е пригодена за обслужване;
5. превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;
6. са използвани опаковки, които не са одобрени съгласно изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
7. опаковките не отговарят на съответните опаковъчни инструкции;
8. не са спазени правилата за смесено опаковане;
9. не са спазени правилата за смесено товарене на опаковки;
10. се превозват опасни товари в опаковки без маркировки и етикети за опасност;
11. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;
12. не са спазени изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR) по отношение на допустимата степен на запълване на цистерните и опаковките;
13. не са спазени правилата по отношение на изискванията, ограничаващи количествата вещества, превозвани в едно превозно средство;
14. водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;
15. превозното средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;
16. липсва информация за превозваните опасни вещества (UN, наименование по Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR), опаковъчна група);
17. водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2;
18. се използват средства за осветяване, които не са в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
19. превозното средство не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
(2) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозното средство е с повече от едно ремарке или полуремарке;
2. пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни – без пломби или с изтекъл срок на преглед;
3. в превозното средство липсва основното оборудване за безопасност и оборудването съгласно писмените указания за аварийни ситуации;
4. не са спазени датите за извършване на изпитванията за опаковките;
5. опасните товари се превозват в повредени опаковки или се превозват повредени празни непочистени опаковки;
6. опасните товари се превозват в комбинирани опаковки, когато най-външната опаковка е неправилно затворена;
7. етикетите, маркировките и табелите, които са поставени, не са в съответствие с превозвания опасен товар;
8. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1 или указанията не съответстват на превозвания опасен товар;
9. не са спазени изискванията на глава 8.4 „Изисквания за надзора на превозните средства“ от Приложение В на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) (1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
2. спиране от движение за срок 12 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което повторно се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна – до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение и издаване на съответно българско разрешително в граничен пункт или на друго място на територията на Република България;
б) обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение;
в) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 – до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4;
г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение;
4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
5. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 – до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
(2) Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:
1. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви „б“ и „в“;
2. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – в случаите по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „г“;
3. отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него – в случаите по ал. 1, т. 4 и 5;
4. определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 – 3 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
(4) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по чл. 107, ал. 1 и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата, предвидена за извършеното нарушение.
(5) След приключване на административнонаказателното производство:
1. внесената парична гаранция се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на републиканския бюджет – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-голям или равен на размера на внесената гаранция;
2. частта от внесената парична гаранция, равностойна на наложената глоба, се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на републиканския бюджет, а разликата се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-малък от размера на внесената парична гаранция;
3. внесената парична гаранция се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – при отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 собственикът на моторното превозно средство може да отведе същото от паркинга, определен като място за домуване, след заплащане на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба и осигуряване на репатриращ автомобил.
Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
2. „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
3. „Превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
4. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) „Превоз за собствена сметка“ е:
а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или
б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
5. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
6. „Криза на пазара“ е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.
7. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
8. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
9. (отм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
10. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
11. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) „Транспортна схема“ е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация автобусните линии в община, област или в цялата страна.
12. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) „Автогара“ е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на автобусните линии.
13. „Автоспирка“ е място, обозначено за временно спиране с цел слизане/качване на пътници или натоварване (разтоварване) на товари.
14. „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.
15. „Каботажен превоз“ е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.
16. „Опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
17. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) „Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози.
18. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
19. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
20. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
21. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
22. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) „Автобусна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.
23. „Специализирани автобусни превози“ са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание.
24. „Случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.
25. „Совалкови автобусни превози“ са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.
26. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
27. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
28. (нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Системни“ са нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
29. (предишна т. 28 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Максимално допустима маса“ е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.
30. (предишна т. 29 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Товарителница“ е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.
31. (нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна т. 30 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.
32. (нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна т. 31 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Разчетна парична единица“ е специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.
33. (нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна т. 32 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Консултант по безопасността при превоза на опасни товари“ е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение.
34. (нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна т. 33 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) „Тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.
35. (нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна т. 34 – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) „Допълнителни автобусни линии“ са линиите с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
36. (нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г.) „Светлата част на денонощието“ включва периода от изгрева до залеза на слънцето по данни на Националната метеорологична служба.
37. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) „Превоз на деца и/или ученици“ е превоз на предварително съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител. Група с повече от 10 деца и/или ученици трябва да е с най-малко двама придружители.
38. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) „Изключително право“, „компенсация за обществена услуга“ и „задължение за извършване на обществена услуга“ са понятия по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
39. (нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) „Направление“ е съвкупност от автобусни линии с най-малко две общи спирки и с дължина на участъка между тези спирки най-малко 30 на сто от дължината на всяка от линиите.
§ 2. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За издаване на лицензи, разрешителни, регистрационни и други документи и за извършване на административни услуги по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
§ 3. При провеждане на неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.

Заключителни разпоредби
§ 4. (1) Ежегодно в държавния бюджет на Република България се включват разходи за:
1. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
2. компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за превози по градски допълнителни линии, за специализираните и за случайните автобусни превози, както и за таксиметровите превози.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1, както и условията и редът за издаване на превозни документи за извършване на превозите на определени категории пътници, предвидени в нормативните актове, се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
§ 4а. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби и инструкции.
§ 4б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Правата за пътуване по вътрешноградския транспорт с ценови облекчения, предоставени със закони и актове на Министерския съвет, се отнасят само за основните градски линии.
§ 5. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи.
§ 6. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, а разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 – от 1 януари 2000 г.
––––––––-
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 2 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 1999 Г.)
§ 44. Издадените лицензии до влизането в сила на този закон запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.
§ 46. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Главна дирекция „Автомобилна администрация“ се преобразува в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(2) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията, включително служебните и трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Главна дирекция „Автомобилна администрация“ преминават към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 12.12.2003 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 92 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 18.11.2005 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 05.10.2007 Г.)
§ 45. Навсякъде в закона думите „лицензия“ и „лицензията“ се заменят съответно с „лиценз“ и „лиценза“, а думите „лицензии“ и „лицензиите“ се заменят съответно с „лицензи“ и „лицензите“.
§ 46. Лицензите за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.
§ 47. Процедурите за издаване на лицензи за извършване на таксиметров превоз на пътници, неприключили до влизането в сила на този закон, се прекратяват.
§ 48. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на § 28 относно чл. 89, ал. 2, т. 3 и 4 и разпоредбите на § 29 относно чл. 89а, ал. 3, които влизат в сила, както следва:
1. разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 3 и 4:
а) за моторни превозни средства, регистрирани след 1 януари 2000 г. – от 1 януари 2004 г.;
б) за моторни превозни средства, регистрирани от 1 януари 1991 г. до 31 декември 1999 г. – от 1 май 2004 г.;
в) за моторни превозни средства, регистрирани от 1 януари 1985 г. до 31 декември 1990 г. – от 1 септември 2004 г.;
г) за моторни превозни средства, регистрирани до 1 януари 1985 г. – от 1 януари 2005 г.
2. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2005 Г.)
§ 48. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г. и бр. 70 от 2004 г.) навсякъде думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съобщенията“, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съобщенията“ се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2005 Г.)
§ 31. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. разпоредбата на § 4 относно чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4, която влиза в сила от 1 януари 2006 г.;
2. разпоредбата на § 4 относно чл. 6, ал. 1, т. 5, която влиза в сила две години след датата на влизане в сила на този закон;
3. разпоредбата на § 14, т. 1 относно чл. 24, ал. 2, която влиза в сила, както следва:
а) за автомобили с първа регистрация до 1 януари 1990 г. – от 1 юли 2006 г.;
б) за автомобили с първа регистрация след 1 януари 1990 г. – от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2006 Г.)
§ 66. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ КОДЕКСA ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 28. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. член 45, ал. 3, чл. 47, глава четвърта, чл. 71, ал. 4, чл. 77, ал. 5,чл. 80, ал. 5, чл. 88, ал. 3, чл. 89, чл. 99, ал. 4, чл. 112 – 116, чл. 127, 137, 139 – 149, глава седемнадесета, глава двадесет и втора, чл. 254, ал. 1, т. 2, чл. 256, чл. 258, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2, 3 и 5, чл. 282, ал. 2 и § 13, т. 2, буква „б“, т. 3, т. 4, буква „в“ и т. 5 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
2. член 254, ал. 2, който влиза в сила от датата на Решението на Европейската комисия, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и бюрата на автомобилните застрахователи на държавите членки в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Директива 72/166/ЕИО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за налагане на задължение за застраховане срещу такава отговорност;
3. член 266, който влиза в сила от 11 юни 2012 г.;
4. член 282, ал. 4 и чл. 284 – 286, които влизат в сила от датата на Решението на Европейската комисия, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и компенсационните органи на държавите членки в съответствие с чл. 6, ал. 3 от Директива 2000/26/ЕО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за изменение на директиви на Съвета 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО. До влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Националното бюро на българските автомобилни застрахователи създава организацията за изпълнение на функциите като компенсационен орган;
5. член 288, ал. 2, който влиза в сила от 11 юни 2007 г. и се прилага за всички заведени претенции за обезщетение, по които към тази дата управителният съвет на Гаранционния фонд не се е произнесъл; до датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Гаранционният фонд заплаща обезщетения само когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България; Гаранционният фонд създава организацията за изпълнение на функциите на Информационен център в срок 6 месеца от влизането в сила на кодекса.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 16. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 85 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 20.10.2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 17 ОТ 2011 Г.)
§ 40. Водачите, придобили правоспособност за управление на моторно превозно средство преди влизане в сила на разпоредбата на § 4 относно чл. 7б, преминават само курсове за обучение за усъвършенстване на познанията им в срок 5 години от влизането в сила на изискването по чл. 7б за съответната категория.
§ 41. Издадените лицензи за извършване на международен превоз на пътници или товари са валидни до влизането в сила на разпоредбите на § 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 16, 17, 18 и 19.
§ 42. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
§ 43. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. разпоредбите на § 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 16, 17, 18 и 19, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
2. разпоредбата на § 4 относно чл. 7б, която влиза в сила, както следва:
а) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории D1, D1+E, D или D+E – от 10 септември 2008 г.;
б) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C или C+E – от 10 септември 2009 г.
3. разпоредбата на § 4 относно чл. 7в и 7г, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.;
4. разпоредбата на § 10, т. 2 относно чл. 12а, ал. 2, която влиза в сила от 18 ноември 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.11.2006 Г.)
§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на § 18, § 30 относно чл. 43, ал. 1 и 3, § 33 относно чл. 48, ал. 4 и § 40 относно чл. 115д, ал. 4 и 6, чл. 115е, чл. 115ж и чл. 115н, ал. 2, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 05.10.2007 Г.)
§ 37. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета.
§ 39. Наредбите, предвидени в този закон, се издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.
§ 40. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
1. параграфи 9 и 12, които влизат в сила един месец след деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
2. параграф 20 относно чл. 89д, ал. 3, т. 4, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. – ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)
§ 74. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
3. В останалите текстове на закона думите „министърът на транспорта“, „министъра на транспорта“ и „Министерството на транспорта“ се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 17 ОТ 2011 Г.)
§ 51. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2009 г. за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за изпълнение на регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ, L 29/45 от 31 януари 2009 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

(ОБН. – ДВ, БР. 17 ОТ 2011 Г.)
§ 52. Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 12б, ал. 1, т. 2 се прилагат до 4 декември 2011 г.
§ 53. Разпоредбите на § 3 относно чл. 6, ал. 3, т. 2 и на § 4 относно чл. 7 влизат в сила от 4 декември 2011 г.
§ 54. Разпоредбата на § 7 относно чл. 12б, ал. 1, т. 3 влиза в сила от 4 декември 2011 г., а относно чл. 12б, ал. 10 влиза в сила два месеца след деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
§ 55. (1) Разпоредбата на § 8 относно чл. 17, ал. 6 и 7 влиза в сила от 1 януари 2013 г.
(2) До 1 януари 2013 г. в републиканската транспортна схема не се включват нови автобусни линии.
(3) Договорите за възлагане на обществени превози на пътници по автобусни линии по действащата към датата на влизане в сила на този закон републиканска транспортна схема след влизането в сила на закона се сключват със срок не по-дълъг от 31 декември 2012 г.
(4) Сключените договори, с които е възложено задължение за обществена услуга до 3 декември 2009 г., остават в сила при условията на чл. 8, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.
§ 56. Разпоредбите на § 11 относно чл. 23б, ал. 2 и 3 и § 19 относно чл. 29б, ал. 3 и 4 влизат в сила от 1 януари 2012 г.
§ 57. Разпоредбата на § 14 относно чл. 24а, ал. 5 и 6 влиза в сила три месеца след деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“
(Ново – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „б“, т. 4, буква „б“
(Ново – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 4, буква „а“
(Ново – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)

Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА 72/166/EИО НА СЪВЕТА от 24 април 1972 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за застраховане на такава отговорност
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 19 декември 1972 година за изменение на директива на съвета 72/166/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка
ДИРЕКТИВА 88/599/ЕИО НА СЪВЕТА от 23 ноември 1988 година относно процедури за стандартна проверка на изпълнението на Регламент № 3820/85/ЕИО за хармонизиране на част от социалното законодателство, която се отнася до автомобилния транспорт и Регламент № 3821/85/ЕИО за уредите за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/618/ЕИО от 8 ноември 1990 година за изменение и допълнение, в частност на застраховката „гражданска отговорност“ на моторните превозни средства, на Директива 73/239/ЕИО и Директива 88/357/ЕИО за съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането
ТРЕТА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/232/EИО от 14 май 1990 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС)
ДИРЕКТИВА (91/439/ЕИО) НА СЪВЕТА от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 92/51 от 18 юни 1992 година относно втората обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО
ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 94/38/ЕО от 26 юли 1994 година за изменение на Приложения В и Г към Директива на Съвета 92/51/ЕИО относно втората обща система за признаване на професионално обучение и квалификация за допълнение на Директива 89/48/ЕИО
ДИРЕКТИВА 96/26/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1996 година относно допускане до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози
ДИРЕКТИВА 96/35/ЕО НА СЪВЕТА от 3 юни 1996 година относно назначаването и професионалната квалификация на консултантите по безопасността на автомобилния, железопътния и вътрешния воден транспорт на опасни товари
ДИРЕКТИВА 96/86/ЕО НА КОМИСИЯТА от 13 декември 1996 година относно адаптиране към техническия напредък на Директива 94/55/ЕО на Съвета относно сближаване законодателствата на държавите-членки за автомобилни превози на опасни товари
ДИРЕКТИВА 98/76/ЕО НА СЪВЕТА от 1 октомври 1998 година за изменение на Директива 96/26/ЕО относно допускането до професията на автомобилен превозвач на стоки и автомобилен превозвач на пътници и взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, имащи за цел да улеснят упражняването на правото на свобода на установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози
ДИРЕКТИВА 2000/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2000 година относно минималните изпитни изисквания за консултантите по безопасност при превоз на опасни товари с автомобилен, железопътен или вътрешноводен транспорт
ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 май 2000 година относно сближаването на законите на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и за изменение и допълнение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета
ДИРЕКТИВА 2000/56/ЕО НА КОМИСИЯТА от 14 септември 2000 година относно изменение на Директива 91/439/ЕИО на Съвета относно свидетелствата за управление
ДИРЕКТИВА 2003/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на стоки или пътници за изменение на регламент на съвета (еио) № 3820/85 и Директива на Съвета 91/439/ЕИО и за отменяне на Директива на Съвета 76/914/ЕИО
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3820/85 НА СЪВЕТА от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 684/92 НА СЪВЕТА от 16 март 1992 година относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 881/92 НА СЪВЕТА от 26 март 1992 година относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или при преминаване през територията на една или повече държави-членки
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3912/92 НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година относно контрола, осъществяван в рамките на Общността в областта на шосейния и водния транспорт по отношение на транспортните средства, регистрирани или използвани в трети страни
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 11/98 НА СЪВЕТА от 11 декември 1997 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 684/92 относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус
РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 484/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 1 март 2002 година за изменение на Регламенти (ЕИО) № 881/92 и (EИО) № 3118/93 на Съвета относно въвеждането на удостоверение за водач на моторно превозно средство
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 февруари 1993 година относно изготвянето на стандартния формуляр, предвиден в член 16 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби на социалното законодателство със връзка с автомобилния транспорт
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2003 година за прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките на застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 2 април 2004 година относно прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета, относно контрола на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 ноември 2005 година относно прилагането на Директива 72/166/EИО на Съвета по отношение на проверките на застраховки „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства
РЕШЕНИЕ 2005/263/ЕО НА КОМИСИЯТА от 4 март 2005 година относно упълномощаване държавите-членки да приемат определени дерогации, съгласно Директива 94/55/ЕО на Комисията по отношение на автомобилния превоз на опасни товари

Страници: 1 2 3 4

Коментарите са спрени.